На 29 ЮЛИ 2026 г. се чества ГУРУ ПУРНИМА, денят на духовния учител. Гуру Пурнима е един от най-важните духовни празници в индуизма, който се отбелязва и в будизма и джайнизма. Празнува се на пълнолуние (пурнима) през месец Ашадха (юни–юли). Това е ден на почит към духовния учител (гуру) и към цялата поредица на духовни учители, чрез които духовното познание достига до ученика. Във Веданта гуру не се разглежда като обикновен учител, а като човек, който помага на духовно търсещия да осъзнае истинската си духовна същност. Затова празникът символизира благодарност към духовния учител, почит към духовното знание, връзката между учителя и ученика, приемствеността в духовната традиция (гуру-парампара). Често се цитира стихът: "Гуру е Брахма (Създателят), Гуру е Вишну (Съхранителят), Гуру е Махешвара (Шива; Унищожителят), Гуру е самият Върховен Брахман (Абсолтната реалност)." Според традицията това е денят, свързан с мъдреца Вяса, който се счита за съставител на Ведите, автор на Махабхарата и на Брахма сутра. Затова Гуру Пурнима понякога се нарича и Вяса Пурнима. На този ден се отдава почит не само на личния гуру, но и на Вяса като символ на всички учители. Денят се отбелязва чрез медитация и духовна практика, четене на свещени текстове, поднасяне на цветя, плодове и дарове, поклон пред снимка или изображения на гуруто; пеене на бхаджани и мантри, беседи за живота и учението на учителите, служене и доброволческа работа (сева). В Рамакришна Мисията денят е посветен на почит към Шри Рамакришна, Сарада Деви и Свами Вивекананда, както и към цялата духовна линия от гуру. Обикновено се прави специална пуджа, пеене на химни, четене от техните учения и медитация. В много ведантически традиции се казва, че външният гуру е проявление на вътрешния Гуру – Атман или самия Бог в човека. Затова Гуру Пурнима не е просто празник на личността на учителя, а е ден за размисъл за това доколко човек действително следва духовния идеал и прилага полученото познание в живота си. Именно по тази причина за много духовно търсещи това не е толкова ден на тържество, колкото ден на благодарност, самоанализ и подновяване на духовната решимост.
