Ивайло Мирчев: Румен Радев днес е изправен пред последиците от собственото си политическо поведение, затвърждавано с години: поведението на продавач на страх. Преди изборите той предупреждаваше: „Сега ни лъжат, че няма пряка заплаха и проблем за България от ударите срещу Иран“, и внушаваше, че всяка ескалация създава непосредствена опасност за страната. Днес, вече като премиер, на Радев му се налага да предостави българска база за логистична подкрепа на американските операции срещу Иран. От заплаха за страната скача към формулировките за съюзнически ангажимент. Същата двойственост виждаме и по отношение на войната в Украйна. От началото на войната Радев поддържа тезата, че помощта за нападнатата държава означава въвличане във война. За да стигнем до днес, когато участието в логистиката на операция в Близкия изток е като израз на стратегическото партньорство. Този резултат е плод на познатия механизъм на популизма: страхът се използва като политическа валута, а посланията се обвиват в пашкул от заплахи и игри с емоциите на хората. Когато е в кампания, Радев усилва усещането за опасност, за да печели подкрепа. Когато управлява, омаловажава същата опасност, за да оправдае решенията си. Не рискът се е променил, променила се е политическата му роля. И сега му се налага да се върти толкова бързо, че всеки момент ще види гърба си. Тази непоследователност и съзнателна двойственост трябва непрекъснато да се припомнят. Те не са просто проблем на политическата реторика. Политиката на страха разделя обществото, подтиква го към опасни избори и разколебава геополитическата ориентация на България. Национално отговорната политика за сигурност започва с ясно разбиране кои са съюзите, на които можем да разчитаме, и с последователно изграждане на доверие в тях. Българските интереси не могат да бъдат заложник на хаотични сделки с великите сили и на самозаблудата, че можем да договаряме всичко с всички, без това да има цена. В подобна игра не се оказваш на масата. Оказваш се в менюто. Когато „националната отговорност“ и „съюзническият дълг“ се превърнат в удобни фрази, сменяни според политическия момент, резултатът не е стратегия, а опасен хаос. Хаос, който отдалечава България от европейското сътрудничество в сигурността и отбраната и я превръща в ненадежден партньор. #Политика #България #Сигурност
