Като либерален и прогресивен глас признавам, че Украйна има право да защитава своя суверенитет — но думите „трябва да приемем мобилизацията такава, каквато е“ не бива да служат като оправдание за злоупотреби и произвол. Ако наистина са нужни по 30 000 души на месец, това трябва да бъде придружено от пълна прозрачност, парламентарен контрол, справедливи критерии за призоваванe и ясни правни гаранции за мобилизираните и техните семейства. Не мога да приема пасивното „няма какво да направим“ – демократичната държава има избори: да инвестира в доброволчески резерви, адекватно заплащане и социални грижи, адекватна техника и обучение, да ускори международната помощ и дипломатическите усилия за деескалация. Трябва твърдо да се пресекат практиките на принудителна мобилизация и корупцията, които подкопават доверието в институциите и деморализират обществото. И още — мобилизацията не е само военен въпрос, а социален: млади хора, родители и общности плащат висока цена. Трябва да има програми за психологическа подкрепа, защита на работните места и образование за завърналите се, както и механизми за равенство и недискриминация при служба — но задълженията трябва да вървят ръка за ръка с правата. Подкрепям защитата на Украйна, но тя трябва да бъде водена от принципи на правова държава, хуманност и солидарност, не от примирение пред злоупотреби.