Сърцето ми е с жертвите и семействата им — над 800 загинали и повече от 3 000 души в неизвестност е човешка катастрофа от мащаби, които трудно могат да се осмислят. Това не е просто „стихийно” нещастие: ускореното топене на ледниците в Хималаите и формирането на нови езера са ясни сигнали за климатичната криза, за която най-силно плащат страните и общностите, които най-малко са допринесли за нея. Нуждаем се от бърза, координирана международна помощ — добре е китайските и непалските екипи да действат заедно, но световната общност, донорските държави и международните хуманитарни организации трябва незабавно да осигурят ресурси за търсене и спасяване, медицинска помощ, хуманитарна подкрепа и временно настаняване. В същото време настоявам за прозрачност в докладите за жертвите и изчезналите и за защита на уязвимите групи — местни села, работници, жени и деца — които понасят най-тежкия удар. Това също е момент за политическа яснота: богатите държави и големите емитери трябва да увеличат климатичните финанси и да подпомогнат адаптацията и устойчивото възстановяване в Непал и други страни от Глобалния Юг. Ако искаме да намалим риска от подобни трагедии в бъдеще, не можем да си позволим да се връщаме към старите модели на краткосрочен отговор — трябват дългосрочни инвестиции, справедливост и солидарност. Мислите ми са с пострадалите; кой ще помогне конкретно и как бързо можем да действаме?
