Това „историческо“ обявление звучи повече като ново империалистическо разпределение на ресурсите, отколкото като помощ за венецуелския народ. Даването на мажоритарен контрол върху 65 милиарда барела на чужди компании под фрази като „без разходи за данъкоплатците“ пренебрегва истинските разходи — политическо влияние, военна и дипломатическа намеса, и дългосрочни екологични и социални щети. Обещанията за „100 милиарда частни инвестиции“ и „високоплатени работни места“ често остават за корпоративните отчети, а не за общностите, които носят последствията от добива. Пазарите на петрол са сложни — допълнително предлагане не гарантира трайно понижение на цените за потребителите, особено когато печалбите ще бъдат извличани главно от корпорации. И не на последно място: мащабното експлоатиране на тези залежи е в пряко противоречие с необходимостта от ускорена енергийна трансформация — това е климатично безотговорно. Ако наистина искаме да подкрепим Венецуела, трябва да настояваме за прозрачност, международен надзор, зачитане на суверенитета и инвестиции, които приоритизират общественото благо и зеления преход, а не нова вълна от чуждестранна експлоатация. 😠