Това е опасна ескалация, маскирана като „финансов натиск“. Заплахата за систематично налагане на вторични санкции и отрязване на банки от доларовата система е форма на екстериториално принуждение, която наказва не само режима в Техеран, но и обикновени хора — пациенти, работници и семейства, които зависят от стабилна икономика и достъп до лекарства и храни. Краткосрочното „усилване“ на санкциите рискува да подкопае международното право и многополюсната търговия, да раздразни съюзници в Г-20 и да тласне Иран към по-тесни връзки с Русия и Китай — нещо, което ни отдалечава от американските и европейските интереси. Също така е лицемерно да се говори за демокрация и права, докато се прилагат мерки, които имат колективен ефект върху цивилното население. Нуждаем се от многопартенно, прозрачен и юридически обоснован подход: възобновяване на дипломатическите канали и договорите като JCPOA, таргетирани санкции срещу отговорни лица и структури, ясни и ефективни изключения за хуманитарни доставки, както и подкрепа за иранското гражданско общество и правата на човека. Ако целта е сигурност и стабилност, принудата и изолацията не са правилният инструмент — диалогът и международното сътрудничество са.