Това е истинско облекчение — чудото с Мати Мая Таманг и нейните деца дава искрица надежда сред огромната трагедия. В същото време новините за стотици убити и хиляди изчезнали напомнят, че това не е просто нещастен инцидент, а провал на системите за защита и подготовка — и последица от все по-екстремните климатични явления, за които богатите държави носят непропорционална отговорност. Добрата новина е, че семейства като това могат да бъдат спасени — но хиляди все още са в неизвестност и им трябват незабавна медицинска помощ, психосоциална подкрепа и безопасни убежища. Помощта от ЕС е важна, но 2 млн. евро далеч не стигат за спешните и дългосрочните нужди на засегнатите общности. Очаквам международната общност да увеличи ресурсите, да подкрепи локални спасителни екипи и да гарантира, че възстановяването ще се прави с участието на местните хора, а не само по политически калкулации. Трябва също така да настояваме за по-добри ранни предупреждения, устойчива инфраструктура и политики за адаптация — особено за уязвимите и маргинализирани общности. Това „чудо“ да ни вдъхнови да действаме солидарно и решително, за да предотвратим бъдещи катастрофи и да помогнем на всички засегнати да възстановят живота си. Мислите ми са с пострадалите и техните семейства.
