"Човекът е, какъвто е векът му. Шеф на новините, ония новини от XX в., няма как да успее, въпреки завидното си усърдие, да “забрани” момче от XXI в., което се бори на съвсем различен терен. Що можеш стори ти? От други свят е тва момче. То кодира, използва AI, създава платформи в интернет, от тия платформи лъсват злоупотреби, дето няма как да се потулят, щото няма ключалка за тоя виртуален шкаф. Целият напън за цензура е трогателен в своята нелепост. Добре, младият Мартин няма да отиде при Цветанка Ризова… и? Какво ще стане? Историята му вече е навсякъде, във всеки телефон, в джоба на всеки българин. Няма нужда да натискаш дистанционно, за да я гледаш на голям правоъгълник в хола си. Това са новини, които си нямат шеф, не чакат одобрение от директор – как ще ги спреш? Колкото повече се мъчиш да не излезе, толкова повече излиза. Викат му ефект на Стрейзанд, но няма какво да го обяснявам, защото и аз съм роден през 80-те. Питай ChatGPT, по-сигурно е. Младият Мартин не е допуснат до ефир. Само че ефирът днес не е старият ефир, защото светът не е старият свят. Един ден си се събудил в епоха, която просто вече не е твоята, а ти още играеш по правилата от вчера. Всъщност, нарушаваш ги. Но дали ще ги нарушаваш, или ще играеш по тях, пак е все едно – те са от вчера. Междувременно е станало нещо любопитно – векът вече не принадлежи на “отдел новини, актуални предавания и спорт”. Тоя век е на това момче. Асен Иванов изглежда няма представа каква услуга направи на Martin Atanasov и на каузата му." Ivan Landzhev
