Размятайки небрежно къдрици из сутрешните студиа, вицепремиерът Иво Христов отново демонстрира как се управлява без управленска програма. Първо обещаваш, че ще я има след „месец и половина“. После скъсяваш срока на „до две седмици“. А когато и той изтече, обявяваш, че документът ще се появи „съвсем скоро“. Сиреч - всеки момент. Във всяка следваща секунда. Някъде между края на интервюто и края на мандата. Вместо да обясни къде е програмата, чието изготвяне му е възложено, Христов съобщи, че тя всъщност вече се изпълнявала, макар гражданите да не са я виждали. Имало бюджет, имало система „Сигма“, следователно програмата съществува метафизично. А щом някой поиска да я прочете, това вече се представя като част от воя на опозицията. Прословутата програма прилича на котката на Шрьодингер - едновременно я има и я няма. Само че тук няма квантова физика. Има най-обикновено шикалкавене, гарнирано с някаква безпочвена претенция от страна на вицето. След това Христов залпово премина към истинския си ресор - пропагандата. Напоително ни обясни какво означавала стабилността. Оказва се, че тя вече не значи работещи институции, отчетност и ясна управленска програма. Значи всички власти да бъдат събрани в ръцете на „Прогресивна България“. Затова и избирателите на Румен Радев бяха инструктирани да гласуват за Йотова и да не се разсейват и отпускат. В силно възпаленото въображение на някогашния телевизионер опозицията произведе токсична диагноза. Този път тя беше оприличена на човек, държащ се „като наркоман“, който е „плячкосал дома“. Христов успя да раздипли и многопластовата външна политика на кабинета. България била предвидим съюзник, договорите трябвало да се изпълняват и самолетите да се приемат, но същевременно правителството щяло да преследва „мира“ чрез особен баланс от намигвания, резерви и високо развени маслинови клонки. Само че мирът изисква ясна позиция, назоваване на агресора и подкрепа за европейските усилия за натиск върху Русия, така че тя да бъде принудена да започне преговори. Маслиновите клонки на Иво Христов и Румен Радев очевидно не са впечатлили Кремъл досега. Вероятно защото Путин не следи сутрешните блокове с онази почтителност, която управляващите очакват. Иначе Христов действително не каза нищо различно от онова, за което очевидно е предназначен - да замества отговорите и отчетността с възмущение от опозицията, а липсващата програма с поредното обещание, че ей сега - всеки момент - ще я видим. Вицето и неговата квантова програма си е наистина сюжет за гоблен. Добрата новина е, че идва ваканцията и Иво Христов може да реши да развява къдрици на плажа, вместо на мъчи водещите по телевизиите. #България #Политика #Управление
