Search

Мисъл на годината, Иво Христов - " всички тролове са от ПП-ДБ". Забелязвате ли, че забравиха за завладяната държава, забравиха за ГЕРБ и ДПС и основният проблем на управляващите е ПП-ДБ. Това е защото правят същото като предишните и много боли като ги разобличаваме! #политика #България #разобличаване

"Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи. Ежедневното борене на злото изглежда уморително само ако не се свикне с мисълта, че то е било открай време и ще е завинаги. Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Опасни и неблагодатни усилия. Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка. И още нещо, че вероятно поради вашата невероятна младежка енергия, но и поради сравнително скромния ви жизнен опит вие си мислите, че злото може да бъде спряно. Колеги, то не може нито да бъде спряно, нито изличено. Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато...Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия". Доц.д-р Кристиан Таков Днес е 11 юли, поредната годишнина от смъртта му… #борбаСъсЗлото #етика #промяна

Вие какво очаквате, да дойде добрия робовладелец, който да ви избави от робството? Те нагло твърдят че високите заплати изплащани с бюджетни средства не влияят на бюджета. Те са нищожен фактор, който може да се пренебрегне. В България властта се абсолютизира, обявява се за свещенна, недосегаема, висше благо, същност на национализма и част от правосллавната религия. Икономиката и мнозинството напълно се пренебрегват, притесняват се зверски. За грандоманската просташка власт те просто не съществуват. Властта на Радев фанатично защитава властта и я увеличава, правия недосегаема за съкращения и увеличава разходното перо за издръжка на държавните органи с 1.5 млрд евро. Те твърдят че оправдание за безумните им заеми и държавни разходи, като тези на МНО и МВР, били заемите на предишните управници и техните големи разходи. Тове е невероятно нагло поправят големите разхищения на прединшите управници с още по-големи разхищения. Те гасят огъня с бензин. Правят каквото си искат и не се съобразяват с никого и с нищо. Няма никакви идеологии, никакви каузи, никакъв патриотизъм. Това е чист егоизъм и нарцисизъм на ниско интелигентни хора, които са си внушили че са важни и незаменими и че никой не може да им отнеме тяхната важност и незаменимост. Това са хора работещи за себе си не за народа и обществото. Те се опитват да създадат супер власт на базата на свръх слаба икономика и това е тотално, най-извратено изчеждане до капка на жертвите им, превърнати в роби в една напълно робовладелска система. Управление на Радев означава казармен контрол над пазара и бизнеса и еднолично взимане на решения в полза на олигархията. Инвестиционните бюджетни капитални разходи се увеличават на 10 млрд евро. Имали въобще други источници на инвестиции освен държавните? Това създава олигархията. Обогатяване чрез бюджета.Аз имам чувството, че всички политици без изключение смятат, че успехът е в пълното задоволяване на бюджетните нужди на властта от страна на икономиката и хората. Икономиката трябва да се развива и хората трябва да печелят повече единствено за да плащат по-големи данъци на властта и ТОВА Е ПЪЛЕН ИДИОТИЗЪМ. Като държавни чиновници тях само това ги устройва. Успешното развитие на икономиката и благоденствието на хората като самостоятелна от власта цел СЪВЪРШЕННО НЕ ГИ ИНТЕРЕСУВА. Неосъзнатият проблем на българското общество наличие на ИКОНОМИЧЕСКА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. Напълно аналогично НА СЪРДЕЧНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. Икономическото развитие е било фалшиво, имитация извършвано насила от псевдо комунистическата/ социалистическа власт, робовладелска по своята същност. Робовладелската система не може да създава икономика защото е командно-административно насилие напълно лишено от свободна предприемаческа масова инициативност. Липсват хора с натрупан икономически опит, с икономически успехи, както е в Западните страни и затова в България доминира икономическо бездействие, икономическо неосъществяване, въобще липса на икономика и съответно на някакво съвременно икономическо развитие. Има икономически вакум който се запълва с бездействие, разхищения на бюджетни средства, мафиотски-олигархически криминален грабеж и масови кражби. Ще се води ли борба с това само на думи, а реалнои то ще продължи?Това е главният въпрос. Нужно е съкращаване на бюджета на държавата и социалната сфера, защото те далеч надхвърлят възможностите на икономиката, която е много слаба и доходите на гражданите, които са абсолютно, невероятно бедни. Това спира развитието на икономиката и напълно смачква стандарта на живот. Постига се само нова инфлация, нови поскъпвания, никаква производителност и никаква покупателна способност. Те само се влошават изключително по вина на безумната, безконтролна власт, която от Живковско време смята че има абсолютен приоритет над икономиката и хората и те са длъжни да задоволяват нейните безумия. Властта не произвежда нищо, но иска цялото потребление да бъде само нейното. Битката е за освобождаване на България от порочен управленски модел. Тази битка е измислена, никога не е имало такава, защото порочния управленски модел е единствено възможния. Управляващите живеят,управляваните умират. Управлението въобще е насилие, принуждение, лъжа и измама. Претенциите на властта, че е главен организиращ фактор са напълно неоснователни. Възможностите за организиране чрез насилие и принуждение са крайно ограничени. То много лесно преминава в напълно противоположно въздействие, в деконструкция, самоунищожение на управляваната система, на обществото., в ентропия. Властта напълно не разбира, че нейна свръх активност ще бъде за сметка на икономиката и благоденствието на гражданите. Тези страни са антагонистични и между тях неможе да има никаква хармония. Претенциите на властта да командва и да стои над обществото в всичко води до слаба икономика и масова бедност. Мисълтта че и властта и икономиката и гражданите ще бъдат ОК чрез гениални заповеди и принуждения са болни фантазии, които ако бъдат осъществени ще имат точно обратния ефект ускорено потъване в блатото на безисходицата и неминуемата пълна катастрофа. Новата власт ще взима заеми както старата и ще злоупотребява с тях както старата. Няма съкращения на структурите, разходите и бройката на властта, което означава липса на икономика и масова мизерия, ниски заплати, инфлация, обезценка на парите, безбройни принудителни плащания, водещи до тотално изземване на парите. Робите не трябва да имат пари. Възвръща се доверието към властта, което означава доверие в робовладението. Това е гавра, какво доверие към властта, към тоталното изнасилване? Изнасилване плюс доверие. Ще дигат отново принудитените осигуровки, против които беше бизнеса и против които бяха последните гигантски масови протести. Това ще бъде драстична проява на пренебрежение на властта към общетвото. Властта редовно прави този номер. Изчаква да мине време, да се забрави и винаги да натрапва своите неприемливи решения. Радев, един измислен човек с напълно измислена партия, говорещ празни, нищо не значещи приказки и съставящ временни правителства, действащи скрито, тайно и неконтролирано от никого.

Критиката е част от работата на всеки, който е избрал да носи обществена отговорност. Понякога е остра, понякога несправедлива, понякога дори обидна. Това не само е неизбежно – понякога е и полезно. Добрата критика те кара да се замислиш, да чуеш различната гледна точка и да станеш по-добър в работата си. Затова през годините съм избирал да подминавам с лека ръка личните нападки и обидите по мой адрес. Не защото са приятни, а защото смятам, че човек в публична роля трябва да има достатъчно широки рамене, за да ги понесе. Но има граница. Предприех съдебни действия срещу народния представител Станислав Анастасов заради публично разпространени клеветнически твърдения по мой адрес. Не защото смятам, че политиците трябва да бъдат защитени от критика, а защото вярвам, че има граници, които публичният разговор не бива да преминава. Когато публични личности започнат съзнателно да разпространяват клевети, да приписват престъпления без доказателства и да превръщат омразата в политически инструмент, вече не става дума за критика. И не става дума за моя личен комфорт. Става дума за това какъв обществен стандарт приемаме за нормален. Всеки път, когато подобно поведение остане без последствия, ние свикваме с мисълта, че фактите нямат значение, че истината е въпрос на удобство и че публичният разговор може спокойно да бъде заменен с внушения, етикети и лъжи. Това не вреди най-много на хората, срещу които са отправени подобни атаки. Вреди на обществото. Защото разрушава доверието – между хората, към институциите и към самата демокрация. Още по-тревожно е, когато това идва от хора, получили доверието на гражданите да ги представляват в Народното събрание. Вместо да дават пример за отговорност в публичния разговор, те започват да нормализират езика на омразата, необоснованите обвинения и клеветата. Затова избрах да потърся защита по съдебен ред. Не защото не мога да понеса поредната обида. А защото вярвам, че демокрацията не се защитава само с избори. Тя се защитава и с ясното разбиране, че свободата на словото не е свобода да клеветиш без последствия. Нека съдът се произнесе. Така работи правовата държава. Ще има и още. А всичко, което съдът присъди, ще даря за благотворителност. #Критика #ПубличнаОтговорност #Демокрация