Why the world is run in an insane way. The notion that power is inherently good while liberalism is bad is utterly perverse. Narcissists, megalomaniacs, windbags, pathological liars, adventurers, and individuals with criminal tendencies all crave tyranny, oligarchic fascism, and one-man dictatorships. They harbour but a single dream: absolute, unassailable power and boundless privilege. Any consolidation of power—regardless of how it is marketed—inevitably leads to economic contraction, a halt in development, and a deterioration in the quality of life for the majority. Worse still, it intensifies military confrontation and fosters a readiness to engage in protracted conflicts. A state of peace—hitherto a paramount priority—gives way to a state of war, claiming victims from all walks of life. The rigid, linear mindset and behavior characteristic of those in power are manifestations of stupidity. Life is inherently contradictory; it thrives on equilibrium and balance and does not submit to commands—save for in appearance or through folly. This severely limits the efficacy of resolving problems via coercion, which rapidly devolves into entropy and systemic collapse. Within the corridors of power, rational individuals are sidelined; perceived as indecisive and wavering—aware as they are of life’s inherent contradictions and the fact that problems are often intractable or insoluble—they lack the appeal that breeds popularity. Instead, the spotlight falls on narcissists, megalomaniacs, arrogant windbags, pathological liars, and figures from the criminal underworld—individuals who transform the exercise of power into a mafia-like enterprise. They always display determination and convey the impression that problems are easily solvable—and that they possess both the knowledge and the ability to resolve them; this is precisely what appeals most to people and generates popularity. Yet, such public popularity is highly deceptive. It is profoundly artificial, hypocritical, and detached—a theatrical role-play designed to maintain the image and ratings of a public star, manifesting nothing but boundless narcissism. There is no intelligence in this, only madness. These are madmen who believe they can do whatever they please. The character of all such politicians—who have lost all sense of proportion—bears a resemblance to that of Hitler. Защо светът се управлява по безумен начин. Идеята, че властта е нещо добро, а либералзма е нещо лошо е напълно извратена. Всички нарцисисти, грандомани, празнодумци, патологични лъжци, авантюристи, хора с криминални наклонности искат, тирания, олигархичен фашизъм, еднолична диктатура. Те имат само една мечта абсолютна несменяема власт и безгранични превилегии. Всяко усилване на властта, независимо как се представя ще води до свиване на икономиката и прекратяване на нейното развитие и до влошаване на живота на мнозинството от хората.Нещо по-лошо то ще усили военното противопоставяне и лесното прибягване до конфликти, които ще бъдат продължителни. Мирното време, което досега беше висш приоритет ще се замени с военно време, на което всички ще станат жертви.Праволинейното мислене и поведение, свойствено на властта, е проява на глупост. Животът е дълбоко противоречив. Той съществува чрез равновесие и баланс и не се подчинява на заповеди, освен привидно и по глупост. Това определя крайно ограничените възможности проблемите да се решават с принуждение. То бързо се превръща в ентропия, разрушаване на системата.В властта разумните хора се пренебрегват, защото те са нерешителни и колебаещи се, знаещи, че животът е дълбоко противоречив и проблемите се решават трудно или са въобще неразрешими и това не се харесва и не създава популярност . Издигат се нарцисисти, грандомани, самонадеяни празнодумци, патологични лъжци, хора от криминалния свят, които превръщат властта в мафия. Те винаги показват решителност, внушават че проблемите са лесно разрешими и те знаят и могат да ги разрешат и точно това най-много се харесва и създава популарност. Публичната популярност обаче е много измамна. Тя е дълбоко фалшива, лицемерна, отчуждена, игра на роля като в театъра, с която се поддържа имидж и рейтинг на публична звезда, изразяваща безгранична самовлюбенест и нищо повече. В това няма никаква интелигентност, а само безумие. Това са безумци, които си мислят, че всичко им е позволено. Характерът на всички самозабравили се политици е подобен на характера на Хитлер.
