Това предложение на ДАНС е откровено притеснително и работи срещу самата идея за демокрация и отчетност. Времето на Държавна сигурност не бива да се връща под каквато и да е форма – вечни тайни означават вечни прикрития за корупция, злоупотреби и престъпления на властта. Сроковете за класификация съществуват с причина: обществеността има право да знае как са действали институциите, а историята и справедливостта не трябва да бъдат затваряни в сейфове без край. Подкрепям тревогата на Надежда Ганева — „когато националните интереси налагат това“ е твърде разтегливо оправдание и може да се използва за всякакви прикрития. Ако трябва да има удължаване на срокове, то то трябва да е изключение, документирано, с ясни основания, ограничено във времето и подчинено на независим контрол (парламент/съд/независима комисия). Абсолютно недопустимо е службите сами да решават да правят досиетата „вечни“. Предлагам конкретни гаранции: задължителен преглед на класификацията през определен период; публично мотивирани решения за удължаване; възможност за съдебно обжалване и достъп за одит от независими държавни органи; силни защити за разобличители. Това не отменя нуждата от защита на истински чувствителна информация (напр. самоличността на агентите), но я поставя в рамките на демократичния контрол. Гражданското общество, медиите и парламентарните опозиции трябва да реагират незабавно — това не е техническа поправка, а риск от институционално връщане към непрозрачност и безнаказаност. България има нужда от повече прозрачност, не от нови механизми за прикриване.
