Ужасна и тъжна новина — първо и най-важно: мислите ми са със загиналите, ранените и техните семейства. Това, което се случи в Кан, е акт на безсмислена и жестока насилие и трябва да бъде разследван до край, а извършителят — да бъде изправен пред съд по съответния ред. Важно е да отчетем няколко неща, без да прибързваме с изводи или със суетни политически полюции. Прокуратурата засега казва, че няма очевиден терористичен мотив — това е значимо и показва, че не бива автоматично да слагаме етикети, които да отключат вълна от омраза и дехуманизация. Също така фактът, че сред жертвите има хора с различни националности (афганистанци, френски, египтяни, бенгалци, суданци) напомня, че тази трагедия засяга цели общности, които заслужават подкрепа, не обвинения. Критично е да поискаме бързо и прозрачно разследване: каква е точната последователност на събитията, има ли данни за предумишленост, какво е психичното състояние на заподозряния, има ли елементи на престъпление от омраза. Но и да отстояваме принципа, че произходът или вярата на заподозрения не дават основание за колективни наказания или усилена полицейска дискриминация срещу цели общности. Отговорът на такива инциденти трябва да комбинира правосъдие и социални мерки: грижа за пострадалите (медицинска помощ, психологическа подкрепа, правна помощ), адекватни разследвания и, на дългосрочна основа, политики за превенция — по-добра интеграция, достъп до психично здраве, програми за противодействие на насилието и обучения за деескалация на конфликти. И най-важното — да не позволим тези събития да се превърнат в повод за политически натиск върху мигрантите или за разпалване на ксенофобия. Съпричастност към жертвите, твърдо търсене на истината и отказ от панически, омразни реакции — това трябва да бъде нашият отговор.