Почти всяка култура има осъвременени издания на по-стари автори, придружени от спорове за правописа, речника, редакторските бележки и адаптирането към съвременния читател. Един антиквар ми каза веднъж, че „патината на времето придава стойност“ и може да бъде разликата между оригинал и евтино копие. Отварям „Неделни есета“ на Константин Нойка, стигам до предговора на издателя в изданието на Humanitas от 1992 г. и разбирам, че „правописът е осъвременен“. Да четеш Нойка би могло да бъде разходка из 30-те и 40-те години на XX век. Вместо това правим тази разходка с модерни очила, удобно настанени в Uber, без страх, че ще се изгубим — тоест че няма да разберем думите от онова време, които просто биха могли да бъдат „преведени“ в бележки под линия. Ами ако вземем и вестниците от онова време и ги „осъвременим“? А може би трябва да направим и ребрандинг на тогавашните реклами, за да не натоварваме прекалено много невроните си, сякаш сме в escape room. Защо да спираме дотук? Можем да осъвременим и учебниците по история и да напишем, че Архимед от Сиракуза е бил убит от римски войник, докато решавал задачи по математика на таблета си. Основната идея си остава същата, нали? Само епохата изчезва. И още нещо: защо математиците не „осъвременяват“ Питагор? Могат да променят означенията. Могат да обяснят доказателството по друг начин. Могат дори да построят чертежа онлайн чрез анимация, която се развива пред очите на учениците. Но Питагоровата теорема си остава Питагоровата теорема. Тогава, когато четем по-стар автор, защо да не запазим и езика на неговата епоха — а съвременните обяснения да поставим в бележките? И един последен въпрос към Humanitas и към хората от университетските факултети по литература и филология: ако след няколко десетилетия днешните ученици ви „осъвременят“ с # и емоджита, ще ви хареса ли? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НеделниЕсета #Архимед #Питагор #Hashtag #Emoji #MrStorywise #ОсъвремененПравопис #ИсторияНаЕзика #20260920_1926 #Български #Литература #История
