Search

The author wrote that the tradition of sharp literary critics continued in England and noted that Simon Heffer criticized the book of former Conservative Prime Minister Liz Truss. According to the publication, Heffer compared his impression of her to that of a person with an alcohol dependency who refuses to admit there is a problem. #литература #критика #ЛизТръс #GB (translated)

Дали и доколко прочутата фраза от писмата на Флобер, че литературата е единственият начин да понесеш съществуването, е приложима и днес във време на война? https://kultura.bg/web/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be/

G.A. Angelov wrote that Pencho Slaveykov was nominated for the Nobel Prize in Literature in 1912 by the Swedish writer and translator Alfred Jensen, mainly for "Bloody Song." He stated that in Bulgaria, Slaveykov was the subject of ridicule from several circles and media, and added that the current "hysteria" against Georgi Gospodinov reminded him of Slaveykov. #ПенчоСлавейков #литература #НобеловаНаграда (translated)

Sokolov wrote that a man from Kubrat, whom he called a "wetman" and described with a homophobic insult, was posing as an English "lord" and was a Russophile. According to him, this man harshly criticized and spoke arrogantly about a writer who gained international recognition. https://t.co/sRisK1xKAt #България #литература #социалниМедии (translated)

В рамките на 24 ч. ме оперираха и наградиха със специалната награда за оригинална концепция на Втория национален литературен конкурс "Иван Вазов" за разказа ми "Това е началото". Събрах се и отидох да си взема статуетката 2 часа след изписване. Хлапетата бяха горда с мен публика. https://t.co/c0lgHfcYjZ #литература #награда #конкурс

Речиси секоја култура има модернизирани изданија на постари автори, придружени со расправи за правописот, речникот, уредничките белешки и приспособувањето кон современиот читател. Еден антиквар ми рече еднаш дека „патината на времето додава вредност“ и може да ја прави разликата меѓу оригинал и евтина копија. Ги отворам „Неделни есеи“ од Константин Нојка, стигнувам до предговорот на издавачот во изданието на Humanitas од 1992 година и дознавам дека „правописот е осовременет“. Читањето на Нојка можеше да биде прошетка низ 1930-тите и 1940-тите години. Наместо тоа, ја правиме таа прошетка со модерни очила, удобно сместени во Uber, без страв дека ќе се изгубиме — односно дека нема да ги разбереме зборовите од тоа време, кои едноставно можеле да бидат „преведени“ во фусноти. А што ако ги земеме и весниците од тоа време и ги „осовремениме“? А можеби и рекламите од тоа време треба да ги ребрендираме, за да не ги напрегаме премногу нашите неврони, како да сме во escape room. Зошто да запреме тука? Можеме да ги осовремениме и учебниците по историја и да напишеме дека Архимед од Сиракуза бил убиен од римски војник додека решавал математика на својот таблет. Основната идеја останува иста, нели? Само епохата исчезнува. И уште нешто: зошто математичарите не го „осовременуваат“ Питагора? Можат да ја сменат нотацијата. Можат поинаку да го објаснат доказот. Можат дури и да го изградат цртежот онлајн, преку анимација што се развива пред очите на учениците. Но Питагоровата теорема останува Питагорова теорема. Тогаш, кога читаме постар автор, зошто да не го зачуваме и јазикот на неговото време — а современите објаснувања да ги ставиме во белешки? И едно последно прашање за Humanitas и за луѓето од универзитетските катедри за литература и филологија: ако денешните ученици по неколку децении ве „осовременат“ со # и emoji, дали би ви се допаднало тоа? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НеделниЕсеи #Архимед #Питагора #Hashtag #Emoji #MrStorywise #ОсовременетПравопис #ИсторијаНаЈазикот #20260920_1926 #Македонски #Литература #Историја #ExYugoslavia #ExIugoslavia

Почти всяка култура има осъвременени издания на по-стари автори, придружени от спорове за правописа, речника, редакторските бележки и адаптирането към съвременния читател. Един антиквар ми каза веднъж, че „патината на времето придава стойност“ и може да бъде разликата между оригинал и евтино копие. Отварям „Неделни есета“ на Константин Нойка, стигам до предговора на издателя в изданието на Humanitas от 1992 г. и разбирам, че „правописът е осъвременен“. Да четеш Нойка би могло да бъде разходка из 30-те и 40-те години на XX век. Вместо това правим тази разходка с модерни очила, удобно настанени в Uber, без страх, че ще се изгубим — тоест че няма да разберем думите от онова време, които просто биха могли да бъдат „преведени“ в бележки под линия. Ами ако вземем и вестниците от онова време и ги „осъвременим“? А може би трябва да направим и ребрандинг на тогавашните реклами, за да не натоварваме прекалено много невроните си, сякаш сме в escape room. Защо да спираме дотук? Можем да осъвременим и учебниците по история и да напишем, че Архимед от Сиракуза е бил убит от римски войник, докато решавал задачи по математика на таблета си. Основната идея си остава същата, нали? Само епохата изчезва. И още нещо: защо математиците не „осъвременяват“ Питагор? Могат да променят означенията. Могат да обяснят доказателството по друг начин. Могат дори да построят чертежа онлайн чрез анимация, която се развива пред очите на учениците. Но Питагоровата теорема си остава Питагоровата теорема. Тогава, когато четем по-стар автор, защо да не запазим и езика на неговата епоха — а съвременните обяснения да поставим в бележките? И един последен въпрос към Humanitas и към хората от университетските факултети по литература и филология: ако след няколко десетилетия днешните ученици ви „осъвременят“ с # и емоджита, ще ви хареса ли? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НеделниЕсета #Архимед #Питагор #Hashtag #Emoji #MrStorywise #ОсъвремененПравопис #ИсторияНаЕзика #20260920_1926 #Български #Литература #История

Висока детска смъртност, сериозен брой заразени с ХИВ-СПИН, вкл. бременни, голям процент страдащи от депресия и тревожност, огромен ръст в убийствата в страната... Това става, когато една военна диктатура се срасне с църквата и един патриарх войнолюбец се намеси в образованието. Предложенията на Прогресивна България и Възраждане за въвеждане на часове по религия, както и на един учебник по история и литература, са по руски образец. И са опасни за бъдещето на децата ни. #дете #образование #бъдеще

Какъв е шансът да отидеш в малко италианско градче, да откриеш с 300 зора единствената книжарница и да се окаже, че продавачката свързва България не с бангаранга, а с Георги Господинов. Дисертацията ѝ била на "Физика на тъгата", която произнесе почти перфектно, без акцент. #книги #литература #България

Вчера видях огромна опашка покрай шатрите на "Витошка" и си помислих, че е за Георги Господинов. Но не, беше за новата книга на Александър Стоянов - млад и много читав историк, когото за съжаление вече едва ли ще видим по "История.БГ" https://t.co/4vqjfx3ZWh #книги #история #литература

Вика и вашите са същите вампири: - " Кой е чувал Здравка Евтимова"? Hold my beer: Писателка от Перник, чиито разкази са публикувани в около 30 държави от САЩ, Великобритания и Канада до Германия, Франция, Испания, Япония, Китай, Индия, Австралия и Южна Африка. 1/2 https://t.co/p1Yb2Y2RWI #писателка #литература #ЗдравкаЕвтимова

Подкрепям Отвореното писмо. Подписвам го със "Стефан Тафров, дипломат и преводач". И недоумявам защос е сваля от ефир предаването 'Светът и ние", водено компетентно от Евгения Атанасова и Йоана Левиева-Сойер. До г-жа Милена Милотинова, Генерален директор на БНТ ОТВОРЕНО ПИСМО Г-жо Милотинова, Вчера във фейсбук и в медиите се появи обезпокоителното съобщение от известния български интелектуалец, преводач и телевизионен водещ г-н Георги Ангелов, че е бил извикан от програмния директор на БНТ и уведомен за отстраняването му от ефир. Стана ясно, че той няма да води повече „История.БГ“, както и че повече няма да може да бъде редактор на предаването. Г-н Георги Ангелов не се нуждае от представяне. Той е не само едно от най-разпознаваемите лица в съвременната ни журналистика, но и забележителен преводач на френскоезична литература с огромен принос за българската култура. В негов превод от 90-те години на предния век насам са публикувани книги на Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Жан Кокто, Жан Жоне, Жорж Батай, Исмаил Кадаре, Мишел Турние, Джонатан Лител, Фредерик Бегбеде и мнозина други световни автори. Напълно заслужено за тази своя впечатляваща дейност е отличен два пъти със званието „Рицар на книгата“ (2004 г. и 2013 г.) и два пъти с наградата Христо Г. Данов (2010 г. и 2014 г.). Недоумение буди отстраняването му от ефира на БНТ особено заради приноса му в обогатяването на познанията в областта на културната и политическата история, за което са свидетелство записите на неговите предавания през годините досега (Денят започва с култура, Библиотеката, История.БГ). За нас няма съмнение, че отстраняването от ефир на знакова фигура като Георги Ангелов е в синхрон с все по-настойчивите опити за рекомунизация на страната ни и за нейното отделяне от европейската цивилизация. Усилията за пренаписване на българската и световната история в синхрон със съветските директиви са ни добре познати от времето на комунизма в България. Нека не допускаме срама такива посткомунистически директиви от Русия на Путин да ни лишат отново от национална памет и достойнство. Призоваваме Ви, г-жо Милотинова, да отмените отстраняването на г-н Георги Ангелов и по този начин да защитите и Вашето почтено име на отличен журналист, и свободата на словото в българския национален ефир, като откажете да го превръщате в залог на политическата конюнктура и конформизма. 10.09.2026 г. Людмила Миндова, писателка, преводачка, литературоведка Роберт Леви, поет, антрополог Албена Стаменова, преподавателка в СУ „Св. Климент Охридски“, преводачка Теодора Цанкова, преподавателка в СУ „Св. Климент Охридски", преводачка Светлана Антова, етнолог, ИЕФЕМ - БАН Тома Белев, лесовъд Десислава Димитрова, ботаник Силвия Чолева, писателка, издателка, журналистка Радост Николаева, писателка, журналистка, културен изследовател Даниела Тодорова, културолог Айше Рубева, поет, преводачка, учител Алберт Бенбасат, учен и писател Иван Христов, доцент в Институт за литература към БАН Георги Рачев, редактор, преводач Чавдар Ценов, писател Валентина Попова, социолог, с 20 години стаж в БНР Тома Томов, пенсионер Стефан Иванов, писател Димана Иванова, поет и преводач Виолета Кунева, поет, юрист. Йордан Велчев, писател Петя Кокудева, детска писателка Елза Калоянова, психотерапевт Илеана Стоянова, поет, преводач, журналист Пейо Делчев, пистел, носител на голямата Априловска награда за 2025 г. Иван Димитров, писател и драматург Цветозар Цаков, писател, поет, журналист Ирен Петрова, поет, журналист Камелия Махакян, гражданин, регионалист Златна Костова, преводач Димитър Григоров, строит. инженер-конструкции Йордан Славейков, режисьор, драматург, писател Ибрахим Карахасан-Чънар, писател, историк Албена Стамболова, преводач, писател Проф. Кирил Топалов, учен, писател, преводач Иван Младенов, професор по семиотика Хели Мандил, гражданка, преводачка Габриела Манова, преводачка Милена Златарова, музикант Райчо Ангелов, поет, журналист, книгоиздател Емил Басат, журналист Стефан Дечев, историк Теодора Станкова, журналист, културен мениджър · #СвободаНаСловото #БНТ #Култура

Тъй като на вчерашният ден е починал Захари Стоянов, пак сметнах колко години е живял. 39. През това време този човек е участвал в две въстания и в едно Съединение, работил е като овчар и следовател, писал е за вестници, написал е "Записки по българските въстаници" и #БългарскаИстория #ЗахариСтоянов #Литература