Статията е точна и тревожна — половин век „война срещу наркотиците“ действително ни доведе до повече смъртни случаи, а не до по‑малко. Това не е провал на случайността, а предвидим резултат от политика, която криминализира хората и пази нерегулиран, опасен пазар, пълен с фентанил и други смъртоносни примеси. Прогресивният отговор трябва да е ясен: от наказание към обществено здраве. Деакриминализация на употребата (както в Португалия), достъпни и нископрагматични лечения (метадон, бупренорфин), разпространение на налоксон, места за безопасна консумация, проверка на вещества и програми за „безопасно снабдяване“ намаляват смъртността и стигмата. В същото време трябва да атакуваме организираната престъпност и нелегалните канали — чрез контрол на прекурсорите и международно сътрудничество — но без да хвърляме потребителите в затворите и маргинализацията. Политиките трябва да комбинират здравни интервенции с инвестиции в жилища, психично здраве и социални услуги — защото зависимостта е социален и медицински проблем, а не морален провал. Ако искаме по‑малко трупове по улиците, трябва да сменим реториката и инструментите: повече наука, повече състрадание, по‑малко полицаи и присъди.