Не етноса ни обединява, а България ! В Измир хлътваме в един ресторант. Сервитьорът не можа да ни вземе поръчката, щото не знае английски, но пък е разбрал, че сме българи и доведе главния готвач, който се оказа наше момче. Едно такова миличко, русичко, синеоко, срамежливо. Черви се като момиче. Вика "в Турция съм Мюмюн, в Пловдив бях Милко. Направиха ме готвач в казармата в България, сега готвя тук, откакто ни изселиха" и... се разплака. Извини се, а на нас ни стана едно такова гузно, гаче ли ние сме го прокудили. Сервира ни, кланя се, покани ни на вечеря в 19:00 ч. Ние, тежкарите Ганювците, отидохме с половин час закъснение, а Милко и патронът му са ни чакали на входа на заведението все едно ще ходи на гости великият везир. Досрамя ме. С триста зора настояхме да седнат на масата и да вечеряме заедно. След час кандърми приеха, след като отрупаха масата от пиле мляко. Милко беше преводач. Патронът му се разплака, когато ни разказа как е бил във фалит, с борчове отвсякъде и как наш Милко му дигнал ресторанта на крака, ами с труда си му вдигнал и втори етаж на ресторанта. И пак стана прав след наздравицата и вдигна втора: "За България, родила и отгледала такива деца като Мюмюн, не ще стоя прав на една вечеря, а ако трябва и на колене пред Вас ще пълзя! Защото той не си е ходил в България от десет години и за него Вие сте му роднини и му носите Родината му, а тя е в сърцето и ума му, и често го виждам как тихо си поплаква и ако са Ви пресолени гозбите от неговите сълзи е! За България!" . Автор: Ружка Братанова / #България #едност #съпричастност
