Search

Архимед је био за својим таблетом када га је убио римски војник. Звучи природно? Не баш. А ипак, управо ту можемо стићи ако прошлост довољно „ажурирамо“. Готово свака култура има модернизована издања старијих аутора, уз расправе о правопису, речнику, уредничким напоменама и прилагођавању савременом читаоцу. Један антиквар ми је једном рекао да „патина времена даје вредност“ и да може да направи разлику између оригинала и јефтине копије. Отварам „Недељне есеје“ Константина Нојке, долазим до предговора издавача у издању Humanitas из 1992. године и сазнајем да је „правопис ажуриран“. Читање Нојке могло је да буде шетња кроз тридесете и четрдесете године 20. века. Уместо тога, том епохом шетамо са модерним наочарима, удобно смештени у Uber-у, без страха да ћемо се изгубити — односно да нећемо разумети речи тог времена, које су једноставно могле бити „преведене“ у фуснотама. Шта би било када бисмо узели и новине из тог времена па их „ажурирали“? А можда бисмо могли да урадимо и rebranding тадашњих реклама, како не бисмо превише оптерећивали своје неуроне, као да смо у escape room-у. Зашто стати ту? Могли бисмо да ажурирамо и уџбенике историје и напишемо да је Архимеда из Сиракузе убио римски војник док је радио математику на свом таблету. Основна идеја остаје иста, зар не? Само епоха нестаје. И још нешто: зашто математичари не „ажурирају“ Питагору? Могу да промене ознаке. Могу другачије да објасне доказ. Могу чак да направе цртеж online, помоћу анимације која настаје пред очима ученика. Али Питагорина теорема остаје Питагорина теорема. Па када читамо старијег аутора, зашто не бисмо сачували и језик његовог времена — а савремена објашњења ставили у напомене? И још једно последње питање за Humanitas и за оне који раде на универзитетским књижевним и филолошким одсецима: ако вас данашњи школарци за неколико деценија „ажурирају“ помоћу # и emoji-ја, да ли би вам то одговарало? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НедељниЕсеји #Архимед #Питагора #Hashtag #Emoji #MrStorywise #АжурираниПравопис #ИсторијаЈезика #20260920_1926 #Српски #Serbian #Србија #Serbia #Књижевност #Историја #ExYugoslavia #ExIugoslavia

Речиси секоја култура има модернизирани изданија на постари автори, придружени со расправи за правописот, речникот, уредничките белешки и приспособувањето кон современиот читател. Еден антиквар ми рече еднаш дека „патината на времето додава вредност“ и може да ја прави разликата меѓу оригинал и евтина копија. Ги отворам „Неделни есеи“ од Константин Нојка, стигнувам до предговорот на издавачот во изданието на Humanitas од 1992 година и дознавам дека „правописот е осовременет“. Читањето на Нојка можеше да биде прошетка низ 1930-тите и 1940-тите години. Наместо тоа, ја правиме таа прошетка со модерни очила, удобно сместени во Uber, без страв дека ќе се изгубиме — односно дека нема да ги разбереме зборовите од тоа време, кои едноставно можеле да бидат „преведени“ во фусноти. А што ако ги земеме и весниците од тоа време и ги „осовремениме“? А можеби и рекламите од тоа време треба да ги ребрендираме, за да не ги напрегаме премногу нашите неврони, како да сме во escape room. Зошто да запреме тука? Можеме да ги осовремениме и учебниците по историја и да напишеме дека Архимед од Сиракуза бил убиен од римски војник додека решавал математика на својот таблет. Основната идеја останува иста, нели? Само епохата исчезнува. И уште нешто: зошто математичарите не го „осовременуваат“ Питагора? Можат да ја сменат нотацијата. Можат поинаку да го објаснат доказот. Можат дури и да го изградат цртежот онлајн, преку анимација што се развива пред очите на учениците. Но Питагоровата теорема останува Питагорова теорема. Тогаш, кога читаме постар автор, зошто да не го зачуваме и јазикот на неговото време — а современите објаснувања да ги ставиме во белешки? И едно последно прашање за Humanitas и за луѓето од универзитетските катедри за литература и филологија: ако денешните ученици по неколку децении ве „осовременат“ со # и emoji, дали би ви се допаднало тоа? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НеделниЕсеи #Архимед #Питагора #Hashtag #Emoji #MrStorywise #ОсовременетПравопис #ИсторијаНаЈазикот #20260920_1926 #Македонски #Литература #Историја #ExYugoslavia #ExIugoslavia

Почти всяка култура има осъвременени издания на по-стари автори, придружени от спорове за правописа, речника, редакторските бележки и адаптирането към съвременния читател. Един антиквар ми каза веднъж, че „патината на времето придава стойност“ и може да бъде разликата между оригинал и евтино копие. Отварям „Неделни есета“ на Константин Нойка, стигам до предговора на издателя в изданието на Humanitas от 1992 г. и разбирам, че „правописът е осъвременен“. Да четеш Нойка би могло да бъде разходка из 30-те и 40-те години на XX век. Вместо това правим тази разходка с модерни очила, удобно настанени в Uber, без страх, че ще се изгубим — тоест че няма да разберем думите от онова време, които просто биха могли да бъдат „преведени“ в бележки под линия. Ами ако вземем и вестниците от онова време и ги „осъвременим“? А може би трябва да направим и ребрандинг на тогавашните реклами, за да не натоварваме прекалено много невроните си, сякаш сме в escape room. Защо да спираме дотук? Можем да осъвременим и учебниците по история и да напишем, че Архимед от Сиракуза е бил убит от римски войник, докато решавал задачи по математика на таблета си. Основната идея си остава същата, нали? Само епохата изчезва. И още нещо: защо математиците не „осъвременяват“ Питагор? Могат да променят означенията. Могат да обяснят доказателството по друг начин. Могат дори да построят чертежа онлайн чрез анимация, която се развива пред очите на учениците. Но Питагоровата теорема си остава Питагоровата теорема. Тогава, когато четем по-стар автор, защо да не запазим и езика на неговата епоха — а съвременните обяснения да поставим в бележките? И един последен въпрос към Humanitas и към хората от университетските факултети по литература и филология: ако след няколко десетилетия днешните ученици ви „осъвременят“ с # и емоджита, ще ви хареса ли? #Humanitas #ConstantinNoica #Noica #НеделниЕсета #Архимед #Питагор #Hashtag #Emoji #MrStorywise #ОсъвремененПравопис #ИсторияНаЕзика #20260920_1926 #Български #Литература #История

Унгарската външна министърка Анита Орбан заяви, че страната е готова да подкрепи Германия в противодействието на хибридните заплахи от Русия. Сега трябва Мунчо Радев да обясни на Мерц, че руските дронове са безопасни, както разказва на простолюдието у нас. 🙃 #Унгария #Германия #Русия

В статье Аниты Аваковой обсуждается реакция на рекламу Rannarootsi, которая вызвала споры из-за неуместных шуток о смерти, и автор задается вопросом о том, как реклама может поддерживать Украину, не подогревая ненависть и разделение между людьми. #информационныйпузырь #реклама #языкныенависти

Американско-руски екипаж, включващ астронавта на НАСА Анил Менън и руските宇航ници Пьотр Дубров и Анна Кикина, успешно излетя от космодрума Байконур за 8-месечна мисия към Международната космическа станция, с присъствието на ръководителя на НАСА Джаред Айзъкман. #Икосмос #НАСА #Байконур

12-годишната Ани от Варна, която страда от рядка сърдечна и белодробна недостатъчност, най-накрая намери нов дом с баня, диван и собствена розова стая, реализирайки мечтата си след години на чакане, и изрази огромната си благодарност към всички, които помогнаха да се осъществи този щастлив завършек. #Ани #новдом #благодарност

12-годишната Ани от Варна, която страда от рядко сърдечно и белодробно заболяване, получи нов дом благодарение на дарители и усилията на общината, като вълнуващото начало на новия й живот е изпълнено с надежда за лечение, включващо двойна трансплантация. #помощ #трансплантация #новначало

Дванадесетгодишната Ани от Варна, страдаща от сериозни здравословни проблеми, сбъдна мечтата си за собствен дом след събиране на 15 000 евро от дарители, които ще спомогнат за ремонта и медицинските ѝ нужди, докато семейството ѝ вече е получило ключовете за новото им социално жилище. #АниОтВарна #благотворителност #новДом

Дарителска кампания събра 15 000 евро за 12-годишната Ани от Варна, която страда от тежка сърдечна недостатъчност, и започва ремонт на новото ѝ жилище, предоставено от община Варна, преди да стане ясно дали ще бъде включена в списъка за трансплантация. #СърдечнаНедостатъчност #Трансплантация #ДетскаМечта

12-годишната Ани от Варна, страдаща от тежка вродена сърдечна недостатъчност и живееща в неблагоприятни условия, ще получи ново общинско жилище след пет години кандидатстване, благодарение на помощта на Община Варна и събраните средства от фондация „Открито сърце“, въпреки продължаващите й здравословни проблеми и необходимостта от трансплантация на сърце. #Ани #сърдечнаНедостатъчност #новДом

Глен Клоуз, Ридли Скот и Флойд Норман ще получат почетни награди „Оскар“ от Американската академия за кинематографично изкуство и наука, като Клоуз, с осем номинации, ще бъде призната след дълъг период без статуетка, докато Скот и Норман също са признати за своите значителни приноси в киното и анимацията. #ГленКлоуз #РидлиСкот #Оскар

Чалгата заби тия идиоти в автобуса и убиха хора. Тази напаст, легализирана от Слави, Пайнер и мутрите трябва да бъде криминализирана и МОН да разработи 20-годишна програма за нейното анихилиране. Да замениш безценното народно творчество с мазна чалга е национално предателство. #Чалга #НационалноПредателство #Култура

Историята на 12-годишната Ани от Варна, която живее в лоши условия и страда от тежко сърдечно заболяване, вдъхнови хиляди зрители да помогнат на семейството, успявайки да събере 10 хиляди евро за нов дом, докато Общината подготвя комисия да разгледа случая и да осигури временно настаняване чрез фонда Резервен. #ИсториятаНаАни #СоциалноЖилище #ПомощНаСемейства

12-годишната Ани, страдаща от тежко сърдечно заболяване и живееща в мизерни условия във Варна, не е успяла да получи социално жилище, въпреки многократните заявления на семейството си, а ситуацията им се влошава поради мухъл и хронични респираторни проблеми. #социалножилище #инвалидност #дете