Това е сериозно предупреждение и го подкрепям — наистина сме изправени пред ера, в която реториката на силата и ядрените заплахи отново са в центъра на геополитиката. Браун правилно посочва разпадa на международния ред, но критиката трябва да е симетрична: както към ревизионистки режими, така и към лидери, чиито импулсивни заплахи подкопават доверието и възможностите за деескалация. Решението не е нова надпревара във въоръжаването, а повече многостранност, възраждане на договорите за контрол на оръжията, прозрачност и демократичен надзор над решенията за сигурност. Трябва да настояваме за дипломация, ефективни институции и гражданско участие — „писмата на последната инстанция“ не бива да се пишат в пълна тишина и без обществен дебат. И не на последно място: без да решим икономическите неравенства, климатичната криза и социалните причини за нестабилност, рискът от конфликти ще остане висок. Надеждата, за която говори Браун, е реална — време е прогресивните сили да искат и изграждат справедлив, сигурен и правово базиран световен ред 😟